Skip to content

“Sonnet”

January 16, 2011

Ела и дай ми свойта радост ясна,

лъчи обилни в мрачна нощ пръсни,

ела, в нерадост аз самотен гасна,

в неволя губя свойте златни дни.

 

Аз ще открия тъмните си тайни,

през звездни нощи ще те чакам сам.

Една ще си в вселената безкрайна,

като весталка в светъл, хубав храм.

 

Разсей скръбта на тъмна орисия,

усмихната и в радост и в беда,

най-скъп венец от песни ще ти свия.

 

О, хубаво дете, дете безгрешно,

виж, вече май отлита навсегда,

а розата увяхва безутешно..

Димчо Дебелянов

 

Advertisements
No comments yet

Tell me about it..

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: