Skip to content

“Requiem”

January 10, 2011

…НЕ ПЛАЧА, задето безрадостен, пуст и прекършен,

без тебе живота ми дълг ще е само и бреме;

задето деня ми, едва-що наченал, се свърши,

и никаква празна утех не носи ми времето.

Не плача за себе си. – Нека, жесток и оскъден,

живота между ни прегради да беше изправил –

да бяхме осъдени вечно отделно да бъдем,

да беше ме даже разлюбил, оставил, забравил…

Bushes

Но само да знаех, че тук на земята ти още

живееш – и моите литнали мисли те стигат –

че дишаш и гледаш, и чуваш – и в късните нощи

прозорец свети, и бдиш ти наведен над книгата…

– Елисавета Багряна, “Requiem”

Advertisements
No comments yet

Tell me about it..

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: